Закаляването може да бъде разделено на следните типове според различните изисквания за производителност на детайла и различните температури на темпериране:
1. Закаляване при ниски температури (150-250 градуса)
Структурата, получена чрез темпериране при ниска температура, е темпериран мартензит. Целта е да се намали вътрешното напрежение и чупливостта при условие за поддържане на висока твърдост и висока износоустойчивост на закалената стомана, така че да се избегне напукване или преждевременно повреждане по време на употреба. Използва се главно за различни инструменти за рязане с високо въглеродни емисии, инструменти за измерване, щанци за студено щамповане, търкалящи се лагери и части от карбуризирани части. Твърдостта след закаляване обикновено е HRC58-64.
2. Температура на средна температура (350-500 градуса)
Структурата, получена чрез закаляване при умерена температура, се темперира байнит. Целта е да се постигне висока якост на провлачване, граница на еластичност и по-висока здравина. Поради това се използва главно за обработка на различни пружини и горещи работни матрици. Твърдостта след закаляване обикновено е HRC35-50.
3. Температура при висока температура (500-650 градуса)
Структурата, получена чрез високотемпературно темпериране, е закален сорбит. Топлинната обработка, комбинирана с закаляване и закаляване при висока температура, условно се нарича закаляване и закаляване и нейната цел е да получи всеобхватни механични свойства с добра здравина, твърдост, пластичност и здравина. Следователно, той се използва широко във важни конструктивни части на автомобили, трактори, машинни инструменти, като свързващи пръти, болтове, зъбни колела и валове. Твърдостта след закаляване обикновено е HB200-330.